pastiche
Постинги в блога от 22.03.2012 г.
22.03.2012 09:26 -
асоциации за културата и психопатията
Психопатите са навсякъде около нас. Гледам се в гледалото и си викам:
- ти си психопат! -
съвсем в нарцистичния смисъл. После си пускам Chopen op 28 no 4, да се разсея от тази мисъл. Припомням си десетина от любимите си сълзливи стихотворения, за да повярвам, че не съм психопат. Всяко действие, обаче, има равно по сила противодействие...
Не знам защо винаги, когато най-тихият ми, най-съкровеният ми вътрешен глас рецитира лирика, се сещам за порно филми. Ех, не ги правят вече като едно време. Чувствам се гузен някак си. В крайна сметка Иван Пейчев и Ариа Джовани някак си не би трябвало споделят една обител.
Дали Ноъм Чомски е гледал порно като млад? На стари години знаем какво му е мнението.
В какви клишета мисля само! Опасявам се, че бедният Ноъм е прав. Съзнанието ми е някак си изфабрикувано. Така се прави в условията на модерната демокрация.
Все още се чудя с кои социални убеждения психопатията и нарцисизмът са в по-остро противоречие: с марксизма или с анархизма? И двете са ми еднакво мили!
Изпитвам болезнена ненавист към нео-либерализма и към цялата тази стихийна организация, която прави психопатията не просто легитимна, ами направо желателна.
Психопатията - път към бляскавата кариера и стремителното личностно развитие!
"Ужасът си променя характера", както е казал Коста Павлов! За този ред се сетих съвсем ненадейно докато си вървях по Дондуков днес със социопатичното си официално облекло.
Ах, ръбовете на ризата ми
как пореха въздуха!...
Типичен корпоративен психопат. Социален хамелеон!
Имам нужда някое поленце да ме наака. Нещо да ми подскаже за низвергната човешка съдба! Покрай пиленцето се сещам за Кишловски. Може пък да не съм психопат щом се сещам за Кишловски. Настанявам се удобно в света на Кишловски. Тук ми харесва - а й с удоволствие бих разменил някоя дума с Irene Jacob, с Preisner...
Междувременно по канал 1 говорят за някой си Мишима... красота, екстаз, смърт! Браво!!!
- ти си психопат! -
съвсем в нарцистичния смисъл. После си пускам Chopen op 28 no 4, да се разсея от тази мисъл. Припомням си десетина от любимите си сълзливи стихотворения, за да повярвам, че не съм психопат. Всяко действие, обаче, има равно по сила противодействие...
Не знам защо винаги, когато най-тихият ми, най-съкровеният ми вътрешен глас рецитира лирика, се сещам за порно филми. Ех, не ги правят вече като едно време. Чувствам се гузен някак си. В крайна сметка Иван Пейчев и Ариа Джовани някак си не би трябвало споделят една обител.
Дали Ноъм Чомски е гледал порно като млад? На стари години знаем какво му е мнението.
В какви клишета мисля само! Опасявам се, че бедният Ноъм е прав. Съзнанието ми е някак си изфабрикувано. Така се прави в условията на модерната демокрация.
Все още се чудя с кои социални убеждения психопатията и нарцисизмът са в по-остро противоречие: с марксизма или с анархизма? И двете са ми еднакво мили!
Изпитвам болезнена ненавист към нео-либерализма и към цялата тази стихийна организация, която прави психопатията не просто легитимна, ами направо желателна.
Психопатията - път към бляскавата кариера и стремителното личностно развитие!
"Ужасът си променя характера", както е казал Коста Павлов! За този ред се сетих съвсем ненадейно докато си вървях по Дондуков днес със социопатичното си официално облекло.
Ах, ръбовете на ризата ми
как пореха въздуха!...
Типичен корпоративен психопат. Социален хамелеон!
Имам нужда някое поленце да ме наака. Нещо да ми подскаже за низвергната човешка съдба! Покрай пиленцето се сещам за Кишловски. Може пък да не съм психопат щом се сещам за Кишловски. Настанявам се удобно в света на Кишловски. Тук ми харесва - а й с удоволствие бих разменил някоя дума с Irene Jacob, с Preisner...
Междувременно по канал 1 говорят за някой си Мишима... красота, екстаз, смърт! Браво!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 382
