pastiche
Постинги в блога
26.07.2013 00:14 -
и съвсем ей така...
...на прозореца - един правоъгълник:
стъргалото на нощта (всичко на всичко)
преди него - стари молитви,
от чии уста?
- Ангели бели, добър ден! Тези уста - са съвсем мои уста.
стъргалото на нощта (всичко на всичко)
преди него - стари молитви,
от чии уста?
- Ангели бели, добър ден! Тези уста - са съвсем мои уста.
01.07.2013 23:30 -
::
нека да не се познаваме
за един път, за този път
да загасим светлините
да заключим последни вратите след себе си
и да се върнем - да се приберем във себе си
по пътя необезпокоявани да се забравим
моля ви
за един път, за този път
да загасим светлините
да заключим последни вратите след себе си
и да се върнем - да се приберем във себе си
по пътя необезпокоявани да се забравим
моля ви
30.06.2013 16:11 -
h2o
ето така със пороя
се съблича така сръчно летният въздух
аз прехапвам устни от завист
и си представям среброто на съблечено тяло
направо настръхват ми косъмчетата.
не е за разправяне:
настръхват навътре: към най-тайните гънки на кислорода
се съблича така сръчно летният въздух
аз прехапвам устни от завист
и си представям среброто на съблечено тяло
направо настръхват ми косъмчетата.
не е за разправяне:
настръхват навътре: към най-тайните гънки на кислорода
10.06.2013 01:28 -
...
събери
стъклата на строшената свещ
(моите прозрачни ръце.)
и ме спаси преди залеза,
който оставих
след себе си,
някога да окървави града на децата ни.
стъклата на строшената свещ
(моите прозрачни ръце.)
и ме спаси преди залеза,
който оставих
след себе си,
някога да окървави града на децата ни.
13.03.2013 14:20 -
ipjngfdsurnfja;knfrnjdsspeaklow
научил съм те наизуст:
несръчно състояние.
безтегловна анестеза.
поредно съ-в-падение на себе си.
безшумен и беззвучен марш
от тъмни думи.
неподреден синтаксис.
неразрешено скачване със слънцето.
наизустено бдение.
повтарям те като заглушена честота
за времето
на неизвестна точка.
06.02.2013 00:56 -
to be
и ако говорим
в едно тяло
и повторим
в едно тяло
?
в едно тяло
и повторим
в едно тяло
?
02.01.2013 12:18 -
2 0 1 3
пешеходната пътека в стаята ми
свети в тъмночервено -
както анестезира виното.
междувременно скитам между охрата на одеалата
и топлината на свещта.
някои от сенките вградих в стените,
някои от мислите - избягаха в дните, когато
престанах да се повтарям във думите.
и, да!,
да се членувам
и да се спрягам
в състояния на неосъществени числа.
за много години
свети в тъмночервено -
както анестезира виното.
междувременно скитам между охрата на одеалата
и топлината на свещта.
някои от сенките вградих в стените,
някои от мислите - избягаха в дните, когато
престанах да се повтарям във думите.
и, да!,
да се членувам
и да се спрягам
в състояния на неосъществени числа.
за много години
11.11.2012 18:21 -
batman is almost blue
присвих рамене.
скръцнах със зъби.
прилепът, космат, мокър до кости,
ме измерваше с поглед...
(беше нощно време)
докато тиках с досада, погнуса, омраза,
грозен ключ в грозна ключалка
и след себе си блъснах вратата
и след себе си свих се -
...върху стената,...
космат, и мокър до кости.
в заключителен спомен изхрачих крилата си.
една блондинка - съвсем изключителна (както всички софийски блондинки)
се потърка по бузата (това е поантата!)
и аз продължих да пълзя
със ситна гнойна зараза.
присвих рамене.
скръцнах със зъби.
прилепът, космат, мокър до кости
ме измерваше с поглед...
(беше нощно време)
скръцнах със зъби.
прилепът, космат, мокър до кости,
ме измерваше с поглед...
(беше нощно време)
докато тиках с досада, погнуса, омраза,
грозен ключ в грозна ключалка
и след себе си блъснах вратата
и след себе си свих се -
...върху стената,...
космат, и мокър до кости.
в заключителен спомен изхрачих крилата си.
една блондинка - съвсем изключителна (както всички софийски блондинки)
се потърка по бузата (това е поантата!)
и аз продължих да пълзя
със ситна гнойна зараза.
присвих рамене.
скръцнах със зъби.
прилепът, космат, мокър до кости
ме измерваше с поглед...
(беше нощно време)
05.11.2012 22:26 -
и никакво
"И никакво спасение във думите" ли?
...Ице?
спасението е, че ги изгонихме със първия въображаем влак, човече.
забравихме ги, както се забравя попарата в панелената кухня на
заспал бургаски квартал.
спасихме се от тях
и после останалото
населихме със остатъка от себе си...
...Ице?
спасението е, че ги изгонихме със първия въображаем влак, човече.
забравихме ги, както се забравя попарата в панелената кухня на
заспал бургаски квартал.
спасихме се от тях
и после останалото
населихме със остатъка от себе си...
03.11.2012 12:57 -
на тавана в събота сутрин, утрин, утрин, утрин
по отворени врати чукаш-чукаш..
и след чукането,
и след като одумаш грозно
заекващия отговор на тишината,
в твоето едно телце
едно зъбчато колелце
във ръждиво тракане. - и тишината!, -
пробужда
та та -ра та, та та- ра та
..
и след чукането,
и след като одумаш грозно
заекващия отговор на тишината,
в твоето едно телце
едно зъбчато колелце
във ръждиво тракане. - и тишината!, -
пробужда
та та -ра та, та та- ра та
..
31.10.2012 23:38 -
несръчно (draft)
ще помълчиш ли най-сетне -
в първо лице, - моля те?.
остави поне един празен ред.
тръгни си веднъж поне
преди онова кристално предпоследно питие.
знаеш как обезобразява паметта
на хората,
когато се раздадеш и се разпилееш
цялата по вишневия велур на
ръба на раздялата.
не танцувай
пред случайните погледи
на несръчни посетители.
не се вглъбявай в мрака на прегръдките ни -
не се преобличай в оглушителния звук на нечий превод
( Пол Верлен
или
Кирил Кадийски?
или
самиздат. - най-страшната дума)
...
в първо лице, - моля те?.
остави поне един празен ред.
тръгни си веднъж поне
преди онова кристално предпоследно питие.
знаеш как обезобразява паметта
на хората,
когато се раздадеш и се разпилееш
цялата по вишневия велур на
ръба на раздялата.
не танцувай
пред случайните погледи
на несръчни посетители.
не се вглъбявай в мрака на прегръдките ни -
не се преобличай в оглушителния звук на нечий превод
( Пол Верлен
или
Кирил Кадийски?
или
самиздат. - най-страшната дума)
...
11.10.2012 11:27 -
пффф
когато съмне
това ехидно безхаберие на глашатаите,
ми се помрачава погледът;
набъбват ми устните;
шават ми пръстите;
къркорят ми ангелите.
...
/ колко е достатъчно омерзително,
за да довършиш, "съвършено разлистена", с прошепване, грешките в думите ми?
.../
и пак се превърнах във някаква обич, в неясен жест на спасение.
май съмна наистина
това ехидно безхаберие на глашатаите,
ми се помрачава погледът;
набъбват ми устните;
шават ми пръстите;
къркорят ми ангелите.
...
/ колко е достатъчно омерзително,
за да довършиш, "съвършено разлистена", с прошепване, грешките в думите ми?
.../
и пак се превърнах във някаква обич, в неясен жест на спасение.
май съмна наистина
Търсене
За този блог
Гласове: 382