Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2011 17:24 - ::
Автор: iidresidual Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1205 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.03.2011 20:15


1:30. Събуждам се с мисли за нея. Още дълго лежа в леглото и се опитвам да си я спомня. Завивам се през глава, за да прогоня светлината и тя се появява в сумрака. Знам, че всичко ще свърши скоро, но оставам вгледан в бледите й овални форми и пропъждам мислите си. Докосвам я дълго и върху дланите ми полепва шифърът на тихата й възбуда. Опитвам се да отгатна какво ще й хареса, но тя предугажда тревогата ми. Обгръща ме с тялото си и аз притихвам в несъзнателния й ритъм. Плъзваме се по лекотата на времето. Знам, че се чувства свободна, че е цялата себе си. Била е там - в безтегловността на времето - много преди мен, и може би десетки пъти повече от мен. Слива се с присъствието ми в някакво безпаметно, неизразимо удоволствие. В тишината между дъха й затварям очи и се потапям в помирението й с тялото си, с далечния шум на следобеда,... застиналата бездна отвъд стените на стаята. 
Самолетът й излита същия ден. След порцелановото й "сбогом" знам, че ще се върне. Не съм сигурен дали трябва. Обръщам се към остатъка от себе си. Опитвам се да съчетая частиците, разхвърляни в празнотата. По-реален съм от всякога. Тук съм целият аз - вприщил здраво ръце в труда по възобновяването на себе си.   



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iidresidual
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138995
Постинги: 131
Коментари: 93
Гласове: 380
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031