Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2011 00:01 - накратко
Автор: iidresidual Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1316 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 19.03.2011 04:52


Няколко абсолютни обсесии. Или лайтмотивите на едно съществуване, доколкото може да бъде обективизирано.

Споменът: вестителят на мечтите. Лице в лице с него мисълта ми се превръща в нощ, населена с призраци. Опорната точка на презрението ми към себе си.  

Мечтите:  това е бъдеще в миналото. За мен винаги то остана също толкова недостижимо, колкото нощното индиго на морето . Омразата ми към тях нараства всеки ден. Не защото много малко от тях се изпълниха. А защото много малко от тях се оказаха основателни. 

Дългът: той е като кожата ми, като кръвта и костите ми. Завеща го баща ми със смъртта си. Завеща ми го майка ми с тъжните си, самотни очи и отчаяната борба за хляба ни. Прегърбен съм от тежестта му. Понякога изглеждам жалък. 

Смъртта: тя наистина е факт за живите. Тя е най-неоспоримият факт от моя живот. Едва ли някога ще я надмогна. 

Сексът: тясно свързан със смъртта. И бягство, и път към нея. Най-парадоксалното съ-битие. Също така, хищничество. Рано или късно единият изяжда другия. Една от най-жестоките социални опресии в живота ми. Битка между желанието за интимност и страха от света на другия. 

Егото: най-висшото битие на абсурда. Може би една от големите и тревожни истини за мен. Нещото, което ме изкарва извън равновесие и ме отдалечава от вярата в себе си. В дългите затишия между непосредствената му проява, изяждам себе си. В присъствието му, се храня с надмощието си над другите. Най-добрите ми приятели ми помогнаха да го видя. Разтърсващата болка от думите им винаги ще остане в мен.  

Посредствеността: моята собствена. Мястото където се скъса нишката между мечтите и егото. Епицентърът на много от трусовете в живота ми, след които оцелях на косъм, само с помощта на неистово озлобление към себе си и към другите.

Съвестта: моята годеница бяла. Когато бях невръстно момче, ме сгодиха за нея. Сестрата на дълга. Намразвам тихото й, грижовно присъствие, както затворникът намразва надзирателя си. 

::
И разбира се, премълчаното ще е повече от изреченото. В пъти. Моля ви, посочете ми човека, който има смелостта да осезае - и да признае - себе си.  Той ще е моят пророк... И сетне - един от моите призраци...



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iidresidual
Категория: Лични дневници
Прочетен: 142620
Постинги: 131
Коментари: 93
Гласове: 380
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31