pastiche
Постинги в блога от 29.08.2012 г.
29.08.2012 18:07 -
Бекет
... Вкъщи съм си за кратко. Онова старото вкъщи. Преглеждам вехториите в бюрото. На картонения гръб на стара тетрадка намирам текст. Преписан на ръка. Не съм отбелязал от кого е. Чета го... това е Бекет.
- Definitely Beckett!!!
Мисля, че е от "Молой". Късам корицата и я взимам в новото, неопределено вкъщи. Сега проверявам - "Краят на играта".
Звучи точно, както е звучало, когато съм го преписал (предполагам). Може би съм бил на 16, или 18, или малко по-малко, или повече. Бил съм някак по отстрани, или по-надясно... Но точно както сега...
Бекет:
"В моя дом... Един ден ще ослепееш. Като мен. Ще седиш някъде - мъничка пълнота, загубена в празнотата, завинаги, в мрака. Като мен. Един ден ще си кажеш, уморен съм, ще седна, и ще отидеш да седнеш. После ще си кажеш, гладен съм, ще стана и ще си приготвя да ям. Обаче няма да станеш. Ще си кажеш, сбърках, че седнах, но щом съм седнал, ще поседя още малко, после ще стана и ще си приготвя да ям. Обаче няма да станеш и няма да си приготвиш да ядеш. Ще погледам стената, но после ще си кажеш, ще затворя очи, може да поспя, така ще се пооправя, и ще ги затвориш. А като ги отвориш отново, вече няма да има стена. Безкрайността на празнотата ще бъде около теб, дори и да възкръснат всички мъртви от всички времена, няма да я запълнят - там ти ще си като ситно камъче посред степ. Да, един ден ще знаеш какво е, ще бъдеш като мен, само дето ти няма да си имаш никого, защото за никого няма да ти е дожаляло и вече няма да има никой, който да го е жал за теб."
- Definitely Beckett!!!
Мисля, че е от "Молой". Късам корицата и я взимам в новото, неопределено вкъщи. Сега проверявам - "Краят на играта".
Звучи точно, както е звучало, когато съм го преписал (предполагам). Може би съм бил на 16, или 18, или малко по-малко, или повече. Бил съм някак по отстрани, или по-надясно... Но точно както сега...
Бекет:
"В моя дом... Един ден ще ослепееш. Като мен. Ще седиш някъде - мъничка пълнота, загубена в празнотата, завинаги, в мрака. Като мен. Един ден ще си кажеш, уморен съм, ще седна, и ще отидеш да седнеш. После ще си кажеш, гладен съм, ще стана и ще си приготвя да ям. Обаче няма да станеш. Ще си кажеш, сбърках, че седнах, но щом съм седнал, ще поседя още малко, после ще стана и ще си приготвя да ям. Обаче няма да станеш и няма да си приготвиш да ядеш. Ще погледам стената, но после ще си кажеш, ще затворя очи, може да поспя, така ще се пооправя, и ще ги затвориш. А като ги отвориш отново, вече няма да има стена. Безкрайността на празнотата ще бъде около теб, дори и да възкръснат всички мъртви от всички времена, няма да я запълнят - там ти ще си като ситно камъче посред степ. Да, един ден ще знаеш какво е, ще бъдеш като мен, само дето ти няма да си имаш никого, защото за никого няма да ти е дожаляло и вече няма да има никой, който да го е жал за теб."
Търсене
За този блог
Гласове: 382
