Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
pastiche
Автор: iidresidual Категория: Лични дневници
Прочетен: 138417 Постинги: 131 Коментари: 93
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7  >  >>
В "граничните ситуации" човек преоткрива старите максими. Животът често е като математиката. Изваждаш от едно множество и добавяш към друго множество.

Ако времето очертава две такива множества, с напредването на възрастта изваждаш от това, което е пред теб, и добавяш към това зад теб. 

Всичко си остава една и съща тоталност, само дето едната й част клони към 0. Няма лошо::

Не исках да го казвам, но на всички рожденици: Честито!




Категория: Лични дневници
Прочетен: 1344 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.04.2011 11:07
13.04.2011 15:24 - #
толкова много поети. 
от толкова много поети не останаха малки улички.

не останаха крайбрежия, неосеменени с поетични тежнения.

нека сложим ръка (лявата) на булевардите,
едно поколение в упражнение по лирично предприемачество

един инкубатор за водевили,  
критичната маса на едно ускорително движение
със заглавие - и по стил -
"относително" 



Категория: Лични дневници
Прочетен: 1838 Коментари: 4 Гласове: 3
12.04.2011 16:06 - @ olga's
не бях виждал някой да пие  
водка с вино. 
- Това е Олга! И аз съм Олга! Двете сме известни като Олгазъм!
казвам си... и се потапям в атмосферата! 

двете побързват да се засмеят на неуместните си шеги и остават с топли погледи в сумрака на беседката, до пламъците на въглените - настанявам се удобно в грижовната им красота...

< ка-ло-ка-га-ти-я>

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1268 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.04.2011 16:21
06.04.2011 06:14 - equinox
 и защото не можеш за 2 дни да възвърнеш пропуснатото за 2 години
 и защото въпреки всички локални maxima и minima 
 идва equilibrium

 coltrane свири equinox 
 ...горчиво...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1628 Коментари: 2 Гласове: 4
02.04.2011 16:43 - ~~
Вулгарното е моят начин да излекувам себе си от приятелството на онези, които не надмогнаха химерата на мнимото си великодушие. То беше изпитано в делниците и не устоя на изкушенията. Някои от "приятелите" ми твърдяха, че съдят от изначални принципи, като изхождаха единствено от представата за себе си - това незавършено плашило! Винаги когато развенчавам себе си, затръшвам вратата пред очите им. Дистанцията е спасението от избора им да ме впримчат в лесните решения на претенциите за една всеобхватна, чиста истина. (Наоколо ми нея я рязвяват тези, които никога не впримчват длани в издигането й)
Радват ме и ме изумяват погледите им, когато от святост и светлост ставам омерзителен и агресивен. Жалеят и ридаят все едно съм мъртъв. Молят ме да се завърна. И когато отново съм такъв, какъвто са свикнали да ме имат, се покланят до земята; за всичко, което съм направил за тях.  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1705 Коментари: 3 Гласове: 5
Последна промяна: 02.04.2011 16:46
02.04.2011 15:41 - ~
Всичките ми любовници бяха порно-актриси. Изживяваха множествени оргазми и ме гледаха с погледи, извити нагоре. Когато камерата спираше да снима, ме питаха дали гримът им отива. Т.е. казваха ми, че ме обичат. На една от тях отвърнах, че гримът несъмнено й отива много.  Беше точно преди кулминацията. Оттогава мразя кулминациите. 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 02.04.2011 15:44

Сърцето понася всичко. Макар прекалено много да беше това, което трябваше да понесем, ние успяхме - преглътнахме го и го надмогнахме. По пътя несъмнено изгубихме сърцата си. С тях платихме за волята си да живеем.  Трябваше да ги откъснем от себе си, защото те се съпротивляваха - искаха да се откажат, когато ние бяхме така решени да завършим пътя си. В началото ги лъжехме, говорихме им като на деца и ги убеждавахме, че няма нищо страшно, разказвахме им приказки и ги приспивахме. После ги наказвахме - изправени срещу стената в ъгъла, те плачеха и през сълзите си ни укоряваха с кристала на тъгата си и се чувстваха предадени. Не разбираха защо ги оставяме безпомощни и не проумяваха вината си. Изоставяхме ги, водехме ги в непознатото, позволявахме им да се отдалечат, унесени в простора, и си тръгвахме. Но те винаги намираха пътя си обратно.  
Накрая - в някоя от нощите - ги приспахме тихо и ги умъртвихме в съня им. Вярвахме, че правихме добро, че ги лишаваме от техните страдания... 
И открихме път за себе си. Себе си?!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1365 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 26.03.2011 14:26
"Мечтата ми е да прекарам живота си в една огромна библиотека", каза ми един приятел веднъж. Беше зимна нощ в малък град, притаен в планината. Въздухът миришеше на настъпващ сняг. 
Такива думи се закодират завинаги в съзнанието ми. Появата им остава по истинска от нещото, което означават. 
Оттогава винаги намирам покой в библиотеките. Ето ме сред книгите. Библиотеките са местата, където се събират ангелите, преди да изберат да паднат. Библиотеките са местата, където светът съществува, умножен и подреден в хиляди нано-реалности. Тук е възможно най-обективното измерение на свободата. Тук не те преследва никой. Всеки знае, че в библиотеките човек отива сам и че там трябва да се мълчи. Да обезпокоиш някого между книгите е най-зверската форма на опресия - то е все едно да лишиш човека от дъха му, да отнемеш земята му, да екстрадираш рода му.  
Има библиотеки, които са пълни с илюзии; има библиотеки, които са пълни с тайни и с мрак; библиотеки пълни с ридание, със сълзи. Но винаги библиотеките са безкрайни -безбрежни. Винаги във всяка от тях намираш ъгъл, в който няма никой друг, освен теб. Този ъгъл често е единственото място, където би могъл да оставиш обвивката си и да си тръгнеш; ...и да знаеш, че тя ще чака завръщането ти; ще те чака... - цяла и непокътната. 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1305 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 23.03.2011 15:57
22.03.2011 17:24 - ::
1:30. Събуждам се с мисли за нея. Още дълго лежа в леглото и се опитвам да си я спомня. Завивам се през глава, за да прогоня светлината и тя се появява в сумрака. Знам, че всичко ще свърши скоро, но оставам вгледан в бледите й овални форми и пропъждам мислите си. Докосвам я дълго и върху дланите ми полепва шифърът на тихата й възбуда. Опитвам се да отгатна какво ще й хареса, но тя предугажда тревогата ми. Обгръща ме с тялото си и аз притихвам в несъзнателния й ритъм. Плъзваме се по лекотата на времето. Знам, че се чувства свободна, че е цялата себе си. Била е там - в безтегловността на времето - много преди мен, и може би десетки пъти повече от мен. Слива се с присъствието ми в някакво безпаметно, неизразимо удоволствие. В тишината между дъха й затварям очи и се потапям в помирението й с тялото си, с далечния шум на следобеда,... застиналата бездна отвъд стените на стаята. 
Самолетът й излита същия ден. След порцелановото й "сбогом" знам, че ще се върне. Не съм сигурен дали трябва. Обръщам се към остатъка от себе си. Опитвам се да съчетая частиците, разхвърляни в празнотата. По-реален съм от всякога. Тук съм целият аз - вприщил здраво ръце в труда по възобновяването на себе си.   
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.03.2011 20:15
19.03.2011 00:01 - накратко
Няколко абсолютни обсесии. Или лайтмотивите на едно съществуване, доколкото може да бъде обективизирано.

Споменът: вестителят на мечтите. Лице в лице с него мисълта ми се превръща в нощ, населена с призраци. Опорната точка на презрението ми към себе си.  

Мечтите:  това е бъдеще в миналото. За мен винаги то остана също толкова недостижимо, колкото нощното индиго на морето . Омразата ми към тях нараства всеки ден. Не защото много малко от тях се изпълниха. А защото много малко от тях се оказаха основателни. 

Дългът: той е като кожата ми, като кръвта и костите ми. Завеща го баща ми със смъртта си. Завеща ми го майка ми с тъжните си, самотни очи и отчаяната борба за хляба ни. Прегърбен съм от тежестта му. Понякога изглеждам жалък. 

Смъртта: тя наистина е факт за живите. Тя е най-неоспоримият факт от моя живот. Едва ли някога ще я надмогна. 

Сексът: тясно свързан със смъртта. И бягство, и път към нея. Най-парадоксалното съ-битие. Също така, хищничество. Рано или късно единият изяжда другия. Една от най-жестоките социални опресии в живота ми. Битка между желанието за интимност и страха от света на другия. 

Егото: най-висшото битие на абсурда. Може би една от големите и тревожни истини за мен. Нещото, което ме изкарва извън равновесие и ме отдалечава от вярата в себе си. В дългите затишия между непосредствената му проява, изяждам себе си. В присъствието му, се храня с надмощието си над другите. Най-добрите ми приятели ми помогнаха да го видя. Разтърсващата болка от думите им винаги ще остане в мен.  

Посредствеността: моята собствена. Мястото където се скъса нишката между мечтите и егото. Епицентърът на много от трусовете в живота ми, след които оцелях на косъм, само с помощта на неистово озлобление към себе си и към другите.

Съвестта: моята годеница бяла. Когато бях невръстно момче, ме сгодиха за нея. Сестрата на дълга. Намразвам тихото й, грижовно присъствие, както затворникът намразва надзирателя си. 

::
И разбира се, премълчаното ще е повече от изреченото. В пъти. Моля ви, посочете ми човека, който има смелостта да осезае - и да признае - себе си.  Той ще е моят пророк... И сетне - един от моите призраци...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1301 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 19.03.2011 04:52
17.03.2011 23:23 - ~
имало едно време на изток
image

нещо, което не бе наистина сянка на себе си
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1175 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 17.03.2011 23:29
17.03.2011 05:18 - Lost Highway Hotel
 cruise me babe cruci me babe
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1328 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 17.03.2011 05:18
<<  <  2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: iidresidual
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138417
Постинги: 131
Коментари: 93
Гласове: 380
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930