pastiche
Постинги в блога
22.03.2012 09:26 -
асоциации за културата и психопатията
Психопатите са навсякъде около нас. Гледам се в гледалото и си викам:
- ти си психопат! -
съвсем в нарцистичния смисъл. После си пускам Chopen op 28 no 4, да се разсея от тази мисъл. Припомням си десетина от любимите си сълзливи стихотворения, за да повярвам, че не съм психопат. Всяко действие, обаче, има равно по сила противодействие...
Не знам защо винаги, когато най-тихият ми, най-съкровеният ми вътрешен глас рецитира лирика, се сещам за порно филми. Ех, не ги правят вече като едно време. Чувствам се гузен някак си. В крайна сметка Иван Пейчев и Ариа Джовани някак си не би трябвало споделят една обител.
Дали Ноъм Чомски е гледал порно като млад? На стари години знаем какво му е мнението.
В какви клишета мисля само! Опасявам се, че бедният Ноъм е прав. Съзнанието ми е някак си изфабрикувано. Така се прави в условията на модерната демокрация.
Все още се чудя с кои социални убеждения психопатията и нарцисизмът са в по-остро противоречие: с марксизма или с анархизма? И двете са ми еднакво мили!
Изпитвам болезнена ненавист към нео-либерализма и към цялата тази стихийна организация, която прави психопатията не просто легитимна, ами направо желателна.
Психопатията - път към бляскавата кариера и стремителното личностно развитие!
"Ужасът си променя характера", както е казал Коста Павлов! За този ред се сетих съвсем ненадейно докато си вървях по Дондуков днес със социопатичното си официално облекло.
Ах, ръбовете на ризата ми
как пореха въздуха!...
Типичен корпоративен психопат. Социален хамелеон!
Имам нужда някое поленце да ме наака. Нещо да ми подскаже за низвергната човешка съдба! Покрай пиленцето се сещам за Кишловски. Може пък да не съм психопат щом се сещам за Кишловски. Настанявам се удобно в света на Кишловски. Тук ми харесва - а й с удоволствие бих разменил някоя дума с Irene Jacob, с Preisner...
Междувременно по канал 1 говорят за някой си Мишима... красота, екстаз, смърт! Браво!!!
- ти си психопат! -
съвсем в нарцистичния смисъл. После си пускам Chopen op 28 no 4, да се разсея от тази мисъл. Припомням си десетина от любимите си сълзливи стихотворения, за да повярвам, че не съм психопат. Всяко действие, обаче, има равно по сила противодействие...
Не знам защо винаги, когато най-тихият ми, най-съкровеният ми вътрешен глас рецитира лирика, се сещам за порно филми. Ех, не ги правят вече като едно време. Чувствам се гузен някак си. В крайна сметка Иван Пейчев и Ариа Джовани някак си не би трябвало споделят една обител.
Дали Ноъм Чомски е гледал порно като млад? На стари години знаем какво му е мнението.
В какви клишета мисля само! Опасявам се, че бедният Ноъм е прав. Съзнанието ми е някак си изфабрикувано. Така се прави в условията на модерната демокрация.
Все още се чудя с кои социални убеждения психопатията и нарцисизмът са в по-остро противоречие: с марксизма или с анархизма? И двете са ми еднакво мили!
Изпитвам болезнена ненавист към нео-либерализма и към цялата тази стихийна организация, която прави психопатията не просто легитимна, ами направо желателна.
Психопатията - път към бляскавата кариера и стремителното личностно развитие!
"Ужасът си променя характера", както е казал Коста Павлов! За този ред се сетих съвсем ненадейно докато си вървях по Дондуков днес със социопатичното си официално облекло.
Ах, ръбовете на ризата ми
как пореха въздуха!...
Типичен корпоративен психопат. Социален хамелеон!
Имам нужда някое поленце да ме наака. Нещо да ми подскаже за низвергната човешка съдба! Покрай пиленцето се сещам за Кишловски. Може пък да не съм психопат щом се сещам за Кишловски. Настанявам се удобно в света на Кишловски. Тук ми харесва - а й с удоволствие бих разменил някоя дума с Irene Jacob, с Preisner...
Междувременно по канал 1 говорят за някой си Мишима... красота, екстаз, смърт! Браво!!!
17.03.2012 16:48 -
слънчева софия
... а на тая немската кучка, дето си няма овце да им лае, а лае по слънцето,
да й го начукам най-сърдечно...
грозен град!!!
08.03.2012 03:35 -
допълнения към съботното пиянство
-няма да те пусна-
... каква лудост! мен вече ме няма...
мисля че изчезнах зад последния профил на снега
беше точно пред прозорните на музея
точно в два и тридесет и пет
това нашето е
ритуал без съдържание
километър дълго танго на притръпнали
длани
а сега
нека говорим за Суец и за Босфора, за Панама,
... за съдбата на Палестина...
и за Луната - набъбнала е като разгонена, затворена котка...
-хайде да се превъплъщаваме-
загорелият мирис на метафизика
ме превръща в никотиново ангелче
има ли значение на коя вълна се намираме?
под неонов знак "Exit"
се чукват маргаритки сладникави и кабаретни теории
.но никой не мисли за бягство - всеки е решил да остава.
натъжава ли те нашето съучастие?
страхът ти ме кара да мечтая за пробудени лебеди.
медитирам по повърхността на бирата
следобед е - време за халюцинации и за некролози
всичко е така... одушевено...
че имам особеното усещане че
ме преследват мъртвите,
че искат да ме целунат всичките ми бивши
обругани любовници
със срамните устни пред очите на
мама
унасям се в последния профил на спомена...
но да се върнем на темата:
по кое време спят водните лилии?
те не ни удостоиха с внимание -
това е нашата Голяма Трагедия
и слънчогледът в устата на портиерите
когато още живеехме
все пак аз ще те запазя за своите празници
ти не заслужаваш по-малко
от високосните изригвания на фосфора
колко е безопасно. колко е достатъчно. там.
кристалната повърхност на неизвестно, на невъзможно число.
06.03.2012 12:45 -
преди работа
аз чаках пепеливия залез
когато
нещо ще ми напомни за
свършека
нещо трагично във въздуха
ще ми подскаже
че трябва да изгорим като фосфора
в теченията на водата
такива залези обаче
не идват
не идва и време за жертва
и кратките думи на вменени човешки присъди
не идват
тогава?
/аз за какво си мисля, те за какво ми плащат/
04.03.2012 23:01 -
my cocoon my cocoon
i know a ship that"s leaving soon...
02.03.2012 23:36 -
стихутвурение
петък е
късно е
свиркам си
фиркам си
в тролея момичето чете Лакан
в ръцете на момиче Лакан изглежда изключително
Сточна гара чака на чашка.
Лъвов - любимият й, - се е изгубил в мъглата.
В мъглата Сточна и Лъвов изглеждат изключително влюбени.
Всичко е като в предбрачен сън.
петък е
късно е
свиркам си
фиркам си
толкоз
/зад всичко това несъмнено се крие една дълбока чувствителност. хората стават повсеместно дълбоко чувствителни в късните петъци. надявам се.
по покривите
по жиците
бог напред
и ний след него
толко3/
01.03.2012 00:43 -
.
озъбен живот.
но тъй като е харизан,
зъбите му не се гледат.
толкоз.
26.02.2012 21:34 -
кой ми скри гледката
преди
подпиийвах на бюрото
прозорецът -
индигова зеница.
отсреща най-прекрасната гледка:
белите тела на надгробните плочи в нощта
белите светлини на далечни села по раменете на планината
белите треперливи звезди на прозрачно небе
след прелюдията
хазяйката или съквартирантката
е простряла тъжни:
2 хавлиени кърпи
3 чифта бикини
4 позахабени чорапа
и
1 пижама
е ли е туй истина?:
хавлиени гробища
бикинени светлини в далечината
звездни позахабени чорапи
и аз - 1 изпрана пижама,
безпомощно, панически се размятам на вятъра.
23.02.2012 21:04 -
размисли някакви
"...аз вече говорих. сега си слушам ехото."
"Нощем по покривите"
А настоящето понасмърдява. Взимат се сенки на хора,
превръщат се в случки.
все незавършени, все хладнокръвни, все безметежни.
Нощите са приказно студени.
Театрално умираме. Иска ни се - някак си.
По-късно, неизменно се появявам Аз.
/целият минало съм - разбира се/
Аз имам поне един починал родител.
И за всеки един труп,
насреща ми идат поне три самозвани спасители.
Подобаващо ги отпращам.
Не обичам да запълвам липсата с кукли.
Все едно да се любиш със майка си.
А ако не ме боляха краката,
вече щях да съм тръгнал.
Вместо това пресмятам изпуснати ползи -
към момента всичко се закръгля на нула.
07.02.2012 10:58 -
<
мокър, мръсен снежец
кротко
стройно
гнойно
ситни
вътре
радиаторът
пръска парафинови порцийки патос
от балкончето, с три пръста, кисело
изстрелвам никотинови огънчета
::
какъв кристален свят!
нещицата са се умалили към себе си
03.02.2012 20:58 -
urban
внимание зло куче
има шипове
без светлини
01.02.2012 13:05 -
онтология
акапелно мълчание
провинциална прогресия
урурунгели и верблюди
големи покойници
и гибелен гняв
Няма глагол, който да учлени
достоверно хаоса -
тази огледална емоция.
Тъй вярно!
И аз търсих поантата! -
каква безобразна загуба на енергия...
Търсене
За този блог
Гласове: 382
