Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
pastiche
Автор: iidresidual Категория: Лични дневници
Прочетен: 138377 Постинги: 131 Коментари: 93
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
28.04.2012 02:55 - ?
какво да ти говорят тези празни балкони.
този празен лист.
които свършват
свършват като човешки... лица
Категория: Лични дневници
Прочетен: 560 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 28.04.2012 02:57
24.04.2012 00:36 - гносиен
когато кехлибарената тъмнина съживява стаята
идва
нещото - кръстоска между водно конче и отражението на фосфора.
то сякаш ти отнема въздуха, отнема ти със него и повърхността -
черупката на несъществуващото -
и ти не искаш да се връщаш повече. 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 24.04.2012 00:37
21.04.2012 02:01 - courtesy of Krasi









Благодаря на колегата за преизричането на този факт.
Преди да бъдеш всичко друго, трябва да бъдеш човек. И какво друго собствено можеш да бъдеш извън бъденето-човек? Дори илюзията за тази възможност е съвсем човешка. И дори желанието ми да... ярост и яд. може би гняв. към себе си
е съвсем човешко.

В кръг, в кръг, в кръг...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове: 5
16.04.2012 13:17 - бс
х






айде да преговорим онова старото, еди-кога-си, съзаклятие; обредното ежедневие; несвършеното бъдеще в миналото.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 16.04.2012 13:18
11.04.2012 14:03 - ::






и може ли някога човек да се измъкне от себе си? веднъж завинаги? в крайна сметка? 

не може!
не може, мили мой!
не може, малък мой!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 580 Коментари: 1 Гласове: 7
непоправимо е щастието ни. може би като смъртта то е само факт за живите след нас. защото ние няма да платим за нищо от случващото се. няма да оставим остатък от себе си, а ще оставим спомен, чието бреме те не са пожелали.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове: 4
06.04.2012 20:31 - ::
аман от свръхчовеци.
и дарвинисти.
i wanted to refer to the duality of man, sir!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 16.02.2013 20:41
06.04.2012 00:34 - не ми било
бих се удавил в дъжда
който слиза по тялото ти
и бих заспал във гласовете
които замлъкват след сянката ти

писано

Категория: Лични дневници
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 06.04.2012 00:35
04.04.2012 13:05 - ::
"inertia creeps
moving up slowly"
::today
Категория: Лични дневници
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове: 4
31.03.2012 12:53 - ::
набюдението, че съществуваме е просто абстракция, в крайна сметка.
макар абстракцията да не е просто нещо.
а пък нещата си съществуват сами за себе си.
и колко съдържателно е повествованието на съществуването ни, си е съвсем вторичен въпрос. то е като нишката на Ариадна, по някакъв начин. 
искам да кажа, че някак си не мога да схвана случващото се.
объркващо е да си пушиш съботните цигари и да си пиеш съботното кафе.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове: 3





да прехапиш устни
в неясната мъглявина на спазмите
когато
в съня на нестинарите
вятърът облизва пръстите ти - 
отривисто, с внезапния мирис на тъмно преживяване


Категория: Лични дневници
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове: 6
28.03.2012 10:48 - 0
между себе си и сянката
между разговора и повествованието
след началото и преди решението
"ебем ти майката, живот!"

Категория: Лични дневници
Прочетен: 508 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: iidresidual
Категория: Лични дневници
Прочетен: 138377
Постинги: 131
Коментари: 93
Гласове: 380
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930