pastiche
Постинги в блога
28.04.2012 02:55 -
?
какво да ти говорят тези празни балкони.
този празен лист.
които свършват
свършват като човешки... лица
този празен лист.
които свършват
свършват като човешки... лица
24.04.2012 00:36 -
гносиен
когато кехлибарената тъмнина съживява стаята
идва
нещото - кръстоска между водно конче и отражението на фосфора.
то сякаш ти отнема въздуха, отнема ти със него и повърхността -
черупката на несъществуващото -
и ти не искаш да се връщаш повече.
идва
нещото - кръстоска между водно конче и отражението на фосфора.
то сякаш ти отнема въздуха, отнема ти със него и повърхността -
черупката на несъществуващото -
и ти не искаш да се връщаш повече.
21.04.2012 02:01 -
courtesy of Krasi
Благодаря на колегата за преизричането на този факт.
Преди да бъдеш всичко друго, трябва да бъдеш човек. И какво друго собствено можеш да бъдеш извън бъденето-човек? Дори илюзията за тази възможност е съвсем човешка. И дори желанието ми да... ярост и яд. може би гняв. към себе си
е съвсем човешко.
В кръг, в кръг, в кръг...
16.04.2012 13:17 -
бс
х
айде да преговорим онова старото, еди-кога-си, съзаклятие; обредното ежедневие; несвършеното бъдеще в миналото.
айде да преговорим онова старото, еди-кога-си, съзаклятие; обредното ежедневие; несвършеното бъдеще в миналото.
11.04.2012 14:03 -
::
и може ли някога човек да се измъкне от себе си? веднъж завинаги? в крайна сметка?
не може!
не може, мили мой!
не може, малък мой!
09.04.2012 00:54 -
като нощите с белите коне
непоправимо е щастието ни. може би като смъртта то е само факт за живите след нас. защото ние няма да платим за нищо от случващото се. няма да оставим остатък от себе си, а ще оставим спомен, чието бреме те не са пожелали.
06.04.2012 20:31 -
::
аман от свръхчовеци.
и дарвинисти.
i wanted to refer to the duality of man, sir!
и дарвинисти.
i wanted to refer to the duality of man, sir!
06.04.2012 00:34 -
не ми било
бих се удавил в дъжда
който слиза по тялото ти
и бих заспал във гласовете
които замлъкват след сянката ти
писано
който слиза по тялото ти
и бих заспал във гласовете
които замлъкват след сянката ти
писано
04.04.2012 13:05 -
::
"inertia creeps
moving up slowly"
::today
moving up slowly"
::today
31.03.2012 12:53 -
::
набюдението, че съществуваме е просто абстракция, в крайна сметка.
макар абстракцията да не е просто нещо.
а пък нещата си съществуват сами за себе си.
и колко съдържателно е повествованието на съществуването ни, си е съвсем вторичен въпрос. то е като нишката на Ариадна, по някакъв начин.
искам да кажа, че някак си не мога да схвана случващото се.
объркващо е да си пушиш съботните цигари и да си пиеш съботното кафе.
макар абстракцията да не е просто нещо.
а пък нещата си съществуват сами за себе си.
и колко съдържателно е повествованието на съществуването ни, си е съвсем вторичен въпрос. то е като нишката на Ариадна, по някакъв начин.
искам да кажа, че някак си не мога да схвана случващото се.
объркващо е да си пушиш съботните цигари и да си пиеш съботното кафе.
31.03.2012 12:09 -
one of those things, you know
да прехапиш устни
в неясната мъглявина на спазмите
когато
в съня на нестинарите
вятърът облизва пръстите ти -
отривисто, с внезапния мирис на тъмно преживяване
28.03.2012 10:48 -
0
между себе си и сянката
между разговора и повествованието
след началото и преди решението
"ебем ти майката, живот!"
между разговора и повествованието
след началото и преди решението
"ебем ти майката, живот!"
Търсене
За този блог
Гласове: 382