М. имаше болезнено силно усещане за красивото, - т.е. за красотата... И умееше с гибелна точност да наранява с него. Ако имаше нещо в М., с което не успявах да се преборя, което ме убиваше бавно и мъчително, това беше първичният монопол върху естетиката, с който тя умееше да узурпира контрола върху света около себе си. Най-лошото качество на тази склонност несъмнено беше именно нейната първичност. М. никога не се замисляше два пъти преди да издаде присъдата – нейното гледище относно красотата на нещата. Нещата, разбира се, включваха всички особености на съществуването на хората около нея. Тя умееше да се удивлява еднакво силно както от сърцераздирателната красота на слинчогледовите поля на заник слънце, така и от облеклото на непознатия господин, който е благоволил да й отвори вратата на кръчмата. Все още смятам, че в координатите на естетичните й разбирания, тези две неща нямаха качествени разлики. Ако поживеете с такъв объркан, но придирчив господар, със сигурност ще разберете какво и защо продължава да ме тормози.

Чисто и просто аз не можех да бъда идеален и непомрачим, въпреки всичките си усилия – спрях цигарите, напълнях с 10 килограма, тренирах редовно, купих си нови дрехи, отървах се от мекия си диалект, смених стария си гел за коса с пяна, която не ми сплескваше къдриците, свикнах да говоря информирано за работа, пари и други имотни работици, подобрих вкуса си за бялото вино, женските огърлици, висшата мода, спрях да слушам каквато и да е авантгардна музика, научих се да отговарям точно, ясно и категорично на сложни, практични въпроси без да променям интонацията на гласа си... Списъкът със сигурност е дълъг, твърде дълъг...

Но въпреки всичко метафизиката на красотата е необятна. Рано или късно М. винаги намираше причина да заклещи който и да е на тясно в ъгъла на законите на естетичната си сетивност. Ако с нещо се окажете в този ъгъл, то тя просто не ви "одобряваше". Точно тази дума използваше винаги, преди да натисне спусъка. Тя просто не "одобряваше"!

Нашата любов с М. беше концептуална любов. М. беше едно от тези момичета, които за всяко нещо си имат концепция. Всяко събитие, всеки факт от живота им, всяка енергия имат място и обяснение в стройната структура на тяхната Концепция за нещата. 
Аз пък, за зла участ, си бях малко мистик и на това отгоре адски много се захласвах по херменевтиката. С две думи, за мен всичко си беше относително, необяснимо, и много, много, много лично. Нещата, свързани с мен, винаги са излизали на бял свят с насилието и упойката на цезарово сечение. Изобщо аз с М. си изкарах една доста дълга и проблемна бременност - приблизително 10 години. Толкова ми отне да призная на М. юношеската си любов.
И разбира се, винаги, когато признаваш нещо след толкова време, пиши го бегало.
И така М. избяга от живота ми. В отговор и аз избягах от нейния. Сега може би и двамата живеем с горчивото усещане за пропиляно време.
М., със своята Концепция за нещата, вероятно има обяснение за случилото си. И е успяла да му обърне гръб. И правейки това,  да преметне небрежно красивата си коса от едната страна на шията си. Надявам се да е така.
Междувременно аз все още не знам къде ми е бил умът. Нито пък знам къде е сега. Или къде ще бъде...
Мислейки така, малко ме поболява. Защото май М. е била права. Кое момиче с концепция иска да бъде с човек, който не може да си найде ума?